Майчинство · Стил на живот

И на майките им се пътува…

Не съм пътувала извън България от 3 години, един месец и 13 дни. Не броя 5 дневната ни почивка с децата в Гърция миналото лято.

Имам предвид истинско пътешествие с цялото вълнение и нетърпение, които изпитвам преди него, с еуфорията, която ме съпътства по време на целия престой и преливащите ми душа и карти памет на телефона и апарата след края му. Такова пътуване, за което месеци преди това мечтая и години след това си спомням.

Мисля, че е ясно защо толкова дълго пътуванията не бяха на дневен ред. След една тежка бременност и грижи за прекрасните ни бебета, чак сега, когато са почти на 2 годинки, си позволих да отново да помисля за пътуване. Не че някога е спирало да ми се иска, просто беше невъзможно…

Когато наскоро се откри възможност да посетя мечтана дестинация, и най-вече когато моят любим ме подкрепи да отида и се съгласи да поеме грижите за децата (тук е мястото да чуя аплодисментите ви!!!), аз … малко е да се каже, че изпаднах в умопомрачение от радост. Преоткрих някакво ново състояние на ума, в което се хилиш от ухо до ухо, подскачайки на един крак и бършейки две-три сълзи, а мислено танцуваш валс, ръченица и рокендрол едновременно.

След тази щастлива истерия, може да си представите как се почувствах, когато децата се разболяха няколко дни преди заминаването. Можете ли? И вместо да летя за една от най-красивите европейски столици заедно със сестра ми, се наложи с децата да влезем в болница… Разбира се, разочарованието от провалените планове много бързо беше заменено от притеснението и тревогите за болните ми момичета. Няма нищо по-тежко за една майка от това децата ѝ да страдат. Тук въобще нямаше място за дилемата да замина или не.

И все пак ми остана един горчив привкус от нещо жадувано, но неизживяно, и суровото напомняне, че когато станеш родител, всичко в живота ти започва изцяло да зависи от малките любими същества. И че понякога, дори бих казала често, а най-правилно е да се каже „винаги“ трябва да се отказваш от себе си и от това какво искаш ти като самостоятелна личност, ако е в противоречие с това, което е най-добро за децата.

Много мислих и много страдах по тези теми в началото на месец май. Не знам при вас как е, изпадали ли сте в подобни ситуации? Как се справяте? Какво си казвате? И кога за първи път пътувахте без децата?

С малко късмет, доста разправии и разбира се, доплащане, сестра ми успя да смени датите на билетите. Веднага давам един съвет – винаги проучвайте възможността за застраховка „анулиране на полет“. Защото ние не го бяхме направили и имаше голям шанс да изгорим с парите. Втория път поправихме тази грешка.

Зарекох се да публикувам това веднага след като кацнем, за да съм сигурна, че този път пътуването ще е успешно.

И така,

Prague, here we come!

Advertisements

2 thoughts on “И на майките им се пътува…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s