Майчинство

10 факта за мен като майка

Вдъхновена от инициативата на Хриси от Petite Mod с хаштаг  #животътнамама, се престраших и аз да ви споделя малко лични факти от живота ми като майка.

  • Сигурно повечето от вас знаят, но да си кажа – аз съм майка на две прекрасни момиченца – близначките Ивет и Николет, които в момента са на 1 година и 5 месеца.
  • Нямам нищо против близките да ми помагат в грижите за децата. Благодарна съм, че вечер и през уикендите баща им и двете им баби ми оказват съдействие, защото с две бебета има два пъти повече работа. Това, че получавам помощ, е причната все още да съм сравнително стабилна психически (в повечето време). През делничните дни се справяме тричките.
  • Избягвам да се оплаквам колко е трудно с две бебета. Защото съм щастлива, горда и безкрайно благодарна, че съм майка на близнаци, а не защото няма трудности. Още когато разбрах щастливата новина, първата ми мисъл беше, че си ги искам и двечките. И когато ме питат „Много ли е трудно с две?“, казвам „Много е забавно и интересно!“ и наистина го вярвам.
  • Имам критични моменти, когато ме изкарват от равновесие – не искат да спят, тръшкат се, мрънкат, едната прави беля, а едновременно другата прави още по-голяма беля, с която си застрашава здравето и аз не мога да реагирам адекватно. Как се справям? Обикновено си поплаквам. После се успокоявам , че не винаги е така. Това е просто един от онези дни, в които нищо не върви по план. И накрая се пускам се по течението – оставям ги да се уморят и да заспят, когато решат, или просто да извадят всички дрехи от скрина, докато им омръзне. Междувременно се заричам да ги дам на ясла преди да станат на 2г., но когато ми мине, се разубеждавам. 🙂
  • Най-отревзяващият момент за мен като родител беше в един от онези критични дни. Чувствах се безсилна и изпълнена със съмнения дали съм добра майка и дали мога да се справя. Докато ревях и си повтарях, че не мога повече, ми просветна – щом Бог ми е пратил тези две прекрасни деца, значи мога и имам достатъчно сили, търпение и мъдрост (разбирай здрави нерви). Осъзнах, че ги обичам повече от себе си и повече от всичко и че без тях нищо няма смисъл. От тогава не се съмнявам и не казвам „не мога повече“.
  • Не съм майка-орлица, но съм от онези майки, които се прехласват по децата си. Намирам ги за най-милите и най-сладките момиченца на света. Говоря им постоянно колко са добри, казвам им, че са прекрасни и умни. Това не означава, че не ме се ядосват и докарват до сълзи понякога, но през повечето време ги гушкам и много им се радвам. В резултат те са спокойни и любвеобвилни.
  • Забравям какво са правили децата ми на определена възраст. Например кога са успели да седнат сами или от колко месечни лазят. Даже забравям как са изглеждали тогава, добре че има снимки, които да ми напомнят. Защо забравям – според мен, защото ми се струват най-интересни, забавни и красиви такива, каквито са в настоящия момент.
  • Постоянно им измислям различни прякори и имена, производни на техните. Горките деца, не могат да си научат имената заради майка им. Като съвсем мънички бяха „Шушон-Бонбон“ и „Тумби-Бумби“. После станаха „мушмулиндерчета“, след това „сладкишета“ (не сладкишЧета, а сладкишета),  после „дребки“ и любимото ми – „дечета“. Напоследък са „До-до“ и „Ме-ме“, защото тези срички всяка повтаря най-често. Също така са и „добричета“ –  от „добри момичета“. Никче-Пикче и Ивче-Пифче, Иветко и Колетко и т. н в същия дух. Не съм наред. 🙂
  • Все още не съм чела книги за възпитание на деца. Моля ви, препоръчайте ми, ако някоя ви е допаднала!
  • От както проходиха и станаха по-самостоятелни, се старая всеки уикенд да ги оставям за няколко часа и да използвам това време, за да възобновя малко по малко социалния си живот – да се срещам с приятели, да се разхождам, да пазарувам или да отидем някъде с татко им. От както правя това редовно, се чувствам много по-ведра и пълноценна.

Ето ни и нас – трите дами Йорданови през различните сезони.

(Снимки: Дени Кирилова от Artisipho и личен архив)

Обмислям следващ пост, в който да ви разкажа повече за самите момичета и техните пакости и чудатости. Ще ви бъде ли интересно?

Целувки,

Деси

Advertisements

5 thoughts on “10 факта за мен като майка

  1. Много ми харесаха нещата, които си споделила и ти благодаря, че си искренна! Заразително е чувството, че си най-добрата майка за твоите си момичета. Развълнува ме с този пост и вече обмислям да направя такъв и аз :).

    Liked by 1 person

    1. Много се радвам, че написаното от мен те е докоснало и дори вдъхновило! 😊
      С нетърпение ще чакам какво ще ни споделиш и ти в този дух! Прегръдки! 🤗

      Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s