Стил на живот

Великден на нашето любимо място – Пороминово 

Здравейте! Както обещах, ще ви разкажа повече за нашето посрещане на  Великден. По традиция всяка година отиваме в бабината къща на село, приготвяме агне на пещ, яйца и козунаци и се събираме цялото семейство на трапеза – на двора под дръвчетата.

bloom.jpgЗвучи съвсем обикновено, но е толкова хубаво! Всички много държим на този обичай и продължаваме да го спазваме поколение след поколение. Не само заради това да се съберем всички и да почетем празника, а и защото мястото е вълшебно. Пороминово е малко селце, разположено в подножието на Рила, в т.нар Рилското корито, и е само на 30-тина километра от Рилския манастир. На това място въздухът е кристално чист, природата е невероятно красива, а енергията е толкова силна, че не мога да ви опиша как се зареждам всеки път, когато отида. С носталгия се сещам за детските години, когато със сестра ми прекарвахме там по цяло лято. Какво е различното тази година? Това беше първият Великден на нашите момиченца и бях нетърпелива да ги заведем там – на това любимо място!

img_3834Спомням си как миналата година по това време бях бременна в 6-7 месец, с доста голям корем и забрана да се движа. Въпреки това направихме нашата традиционна разходка покрай реката, като ходех бавно и спирах на всеки пет минути да поседна на някой камък. Така лека-полека стигнахме до поляната с тополите, (която виждате на снимките), където реката приятно шумоли от едната страна, а от другата се разкрива величествената гледка на Рила.

IMG_2512Тази година разходката беше доста по-приятна. Успяхме да заведем и близначките, въпреки неравния терен, тъй като количката им е с удобни и големи помпащи се гуми и е изключително лека, маневрена и компактна за двойна количка. За който се интересува, марката е Mountain buggy, а моделът – Duet. Имах желание да ги снимам на едно одеало на полянката, но времето беше доста променливо и изглеждаше сякаш всеки момент ще завали. Не посмяхме да се бавим с фотосесия , щракнахме набързо няколко кадъра за спомен и тръгнахме обратно към къщата.

img_3831-3

В крайна сметка валя малко и то чак следобед, така се успяхме да се насладим на един хубав празничен обяд на двора. Момичетата изглеждаха доволни, че са на ново и интересно място и че прекараха целия ден навън. Много съм щастлива, че са общителни и усмихнати и засега не се притесняват от хора, които не виждат всеки ден или дори от съвсем непознати (пу-пу). Радват се на всеки, който ги гушне или им обърне внимание и дори самички се закачат. Но най-много се радват, когато видят други дечица.

Надявам се, че и вие сте прекарали празниците приятно –  на любимите места с любимите хора.

Andrea i Rila1
Нашата прекрасна кака Анди

 

Скоро ще ви разкажа още за Ивет и Николет.

Целувки,

Деси

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s