Живеем в женско царство | Tag

Здравейте! В навечерието на 8-ми март и в отговор на предизвикателството, което Цвети от organizirai.com отправи към мен, реших да ви споделя моята представа за #ЖенскоЦарство, като отговоря на няколко въпроса. Въпросите са измислени от страхотната Петя от PetPandaBlog, на която много се възхищавам. Самата Петя се е вдъхновила от новата телевизионна реклама на приложението Shedd, която е с хаштаг #ЖенскоЦарство.

Какво означава една жена да живее в женско царство?

Хмм, аз определено живея в женско царство, защото в нашето семейство преобладаваме ние – прекрасните създания от женски пол. Ето например мама има сестра, която има дъщеря, аз също имам сестра и съм майка на две момиченца, дори котката ни е женска.

Според мен да живее в женско царство означава жената да обитава една приветлива и красива среда, в която е заобиколена от обич и разбирателство и в която получава грижовно и мило отношение всеки ден. Да има винаги с кой да сподели както хубавите, така и трудните моменти и да получи подкрепа. Да има приятелки, с които да се забавлява. И не на последно място, да има до себе си мъж, който да я обича такава, каквато е, и да я кара да се чувства специална и единствена. А двамата заедно да изживяват своята щастлива и споделена любов.

Ако бяхте кралица, как щеше да се казва кралството ви?       

Тайната градина.

Кога се чувствате най-красива?

Когато облека нещо ново, което е едновременно красиво и комфортно.

Какви дрехи ви карат да сте готова да покорите света?

Вариант 1 (работен):  Skinny дънки , тениска с надпис или щампа, спортно-елегантно сако и високи токчета.

Вариант 2 (безгрижен):  Рокля, дънково яке и гуменки.

Кой е ритуалът ви, с който се изпълвате с енергия?

Да пиша/мисля/снимам/планирам неща, свързани с блога.

Да вдишам дълбоко, докато се любувам на красива гледка – изгрева, залеза, Витоша в далечината, подножието на Стара планина, светлините на София вечер, когато е ясно.

Да слушам музика, докато шофирам ( и да си пея понякога).

Да си танцувам сама вкъщи. Ако сега ме помислите за луда, ще ви кажа, че имам оправдание – децата много се забавляват.

От къде намирате вдъхновение?

Вдъхновявам се от фотографията, от книги и от други блогъри, които споделят с нас своя свят.

Какво ви кара да се чувствате силна и непобедима?

Вярата ми и моето семейство.

Кое е най-важното качество за една жена?

Да има добро сърце.

Ако светът беше женско царство, кои са трите закона, които щяхте да прокарате?

Според мен всеки човек по време на съществуването си трябва да остави положителна следа – нещо градивно, с което да допринесе развитието на обществото и да направи света поне малко по-добро място. Не знам колко от вас мислят така, но ние сме преди всичко творци на нашата реалност, а не само консуматори. Светът определно се нуждае от повече любов и хармония, от повече хора с широки сърца и богати души. И тук определено ролята на жената е много голяма. Имам си любим цитат по темата, който гласи следното:  „Жената има велика мисия – да бъде неизчерпаем енергиен източник на радост, оптимизъм, красота и светлина за цялото семейство!“(неизвестен за мен автор)  А семейството е най-малката, но най-важната институция, и всичко започва от него.

След лирическото отклонение, ето ги и моите три закона:

1. Закон в подкрепа на четенето и езиковата грамотност 

Вярвам, че е много важно човек да бъде езиково грамотен. Също така вярвам, че у децата трябва да се възпитава любов към книгите и най-добрият начин за това е личният пример, който им даваме. А езиковата грамотност и четенето на книги вървят ръка за ръка. Четящите хора визуално запомнят как е правилният начин за изписване на думите и по-рядко грешат, изразяват се по-добре и имат по-богато въображение. И да не забравяме, че четенето не трябва да се възприема като задължение, защото то е несравнимо удоволствие.

2. Закон за опазване на околната среда.

Има много изписано по тази тема, затова ще кажа само, че трябва да спрем да бъдем алчни и безотговорни и, че промяната трябва да започне преди всичко в начина ни на мислене.

3. Закон против предразсъдъците и дискриминацията

Понякога се учудвам колко бездушни и несподобни на съпричастност могат да бъдат хората. Да съдят, мразят и отхвърлят някой, само защото не е като тях. Защото е от друга раса или етнос, с друга религия, или просто е от друг футболен отбор… Дори в 21 век не сме еволюирали достатъчно, за да бъдем преди всичко човеци. Толкова ли е трудно?

И тъй като това е таг, много ми се иска да видя какво биха отговорили  на същите въпроси Поли от Polinasofia, Мария от Скрина на баба, Мери от Berry’s Place и Ина от 313personalities .