Майчинство

Щастие по две

Здравейте! Ето че дойде моментът да споделя и тук -случи ми се най-щастливото събитие в живота на една жена. Станах майка на две прекрасни момиченца! Бих искала да ви разкажа накратко моята история, за да бъде от полза на всички, за които това щастие тепърва предстои.

IMG_6999

Реших да не споделям, че съм бременна нито в блога, нито в социалните мрежи. С други думи удържах цели 9 месеца да не качвам актуални снимки в цял ръст и да не харесам нито една страница за бебешки дрешки. Знаеха само най-близките ми хора. Наречете ме старомодна, но не желаех по никакъв начин да предизвиквам съдбата с излишна показност. На същото мнение съм и за качването на бебешки снимки. Просто не съм съвсем сигурна дали хората са толкова добронамерени, колкото ми се иска.

IMG_7014

Като цяло бременността ми беше лека, бях емоционално уравновесена (за бременна) и положително настроена. Близките ми твърдят, че дори повече от обикновено. Стараех се да приемам с чувство за хумор промените и неразположенията. Непрекъснато се шегувах с постепенното си превъплъщение от 53 килограмова „умерено суетна фръцла“ в 72 килограмова „мама пингвинка“. Да откриваш забавната страна на нещата определено помага!;)

От скромния си опит мога да кажа, че за мен най-трудно  беше да  преценя дали дадени симтоми са нормални или признак за патология. При някои жени всички оплаквания са в границите на нормалното. При други се получават усложнения. Затова неразположенията на една бременна не трябва да се тълкуват като излишно мрънкане или търсене на внимание. Едва ли не – „Не се глези, не си единствената бременна!“. Всяка жена е различна и още повече – всяка бременност е различна, затова трябва да следиш внимателно как се чувстваш, да четеш и да се консултираш с поне един лекар, а най-добре с повече, за всеки случай! Редовните изследвания също са важни, изобщо хубаво е да си обръщаш  внимание, да се интересуваш, да разпитваш и не на последно място – да общуваш с други бременни!

Profilna snimka

Не предполагах, че това последното е толкова важно! Много съм благодарна на момичетата от  групата, в която членувам във фейсбук – това са майки, чиито термин беше същия месец, когато беше и моят, т.е през цялото време бяхме горе-долу на един етап, споделяхме си, помагахме си и, да – мрънкахме си терапевтично. Определено помага!!! И всичко това продължава и сега, когато вече става дума за децата. Денонощно има някоя будна мама, до която можеш да се допиташ и да получиш подкрепа и разбиране! Благодаря ви, мили момичета!

IMG_7047

Най-щастливият и незабравим момент за мен беше, когато разбрах, че очакваме две бебета! Абсолютна изненада! Абсолютно, стопроцентово, неподправено, ескалиращо до сълзи щастие! Не съм се замисляла как ще се справим и дали ще е трудно! Да, трудно е и какво от това?! Не съм предполагала, че човек е способен на такава безгранична любов, докато в онзи момент не разбрах, че в мен туптят две малки сърчица. Да имаш близнаци е чудо, истински дар от Бога!!!

IMG_7093

Когато очакваш близнаци обаче, лекарите определят бременността като рискова. Необходими са повече прегледи, по-често следене, повече почивка, повече внимание. По-трудно се износва и по-често се срещат усложнения. Определено ти е по-тежко чисто физически, коремът ти става доооста голям и е много вероятно бебетата да се родят по-рано от деветия месец. При мен всичко беше леко и безпроблемно, бях активна и доста се движех. И така до шести месец, когато за първи път получих контракции и изпитах истински ужас и страх. Слава Богу, бебетата бяха добре, но лекарите ми забраниха да ходя на работа, да се разхождам, изобщо всякаква физическа активност. Вместо това заръчаха да си почивам вкъщи и най-вече да лежа…Почти като под домашен арест!

IMG_7061

А аз съм човек, който обожава да се разхожда и да върви пеша. Беше ми много трудна тази рязка промяна. Не само, че не ми се лежеше на дивана вкъщи, вървеше ми се, даже ми се тичаше, скачаше, танцуваше. Помня как едни приятели ни поканиха на разходка в Пловдив и половинката ме попита „Ходи ли ти се?“, аз му отговорих „Да!“, макар и двамата да знаехме, че няма да отидем. Как можех са излъжа, че не ми се ходи – беше топъл и слънчев пролетен ден… Естествено, не отидохме! От момента, в който разбрах, че съм бременна, е ясно кое се превърна в мой основен приоритет. Научих също, че когато си бременна, можеш да отидеш на СПА почивка, но не можеш да ползваш СПА центъра, че има храни, които трябва да избягваш и че гадене, киселини, подуване, сънливост, болки в кръста, запушен нос и заглъхнало ухо може да са нещо напълно нормално и дори да не ти правят впечатление.

IMG_7136

Една вечер помолих половинката да ме закара до офиса на Еконт на 10 минути от вкъщи, за да си взема пратката,  защото ходенето по магазини отдавна беше отпаднало и пазарувах онлайн. Явно закъсняхме с 5 минути, защото въпреки, че беше отворено, казаха, че са приключили с пратките за деня. С огромен корем и умоляващ поглед ги помолих да направят изключение, а те само ми казаха „Елате утре в работно време“. Как да им обясня, че дори две пресечки не мога да извървя.Не съм предполагала, че ще се сблъскам с подобно усещане за безсилие. Това ме накара да се замисля за малките, наглед нормални и дори незначителни неща, на които не обръщаме внимание, докато не загубим. Сега оценявам много повече простичкото удоволствиеа просто да се разходя до магазина и да подишам свеж въздух. Защото видях какво е да не можеш ; защото знам, че има хора, които искат, но поради някаква причина не могат. Все пак измислих начин да ходим на „разходка“ през уикенда. Т.нар от мен „статична разходка“ е да те закарат до някой парк възможно най-близо до входа и да седнеш на възможно най-близката пейка. Почти върховно удоволствие, не се шегувам! 😉

Социалните ми контакти намаляха, но пък  хората, които наистина държат на мен се съобразиха с положението ми, идваха ми на гости и въобще, намериха начин да поддържаме връзка.

IMG_7146

Трудностите се забравят! Сега се радвам на моите красиви руси и синеоки момиченца и заради тях съм готова да се изправя пред всякакви предизвикателства! А времето минава толкова бързо и неусетно. Една непозната наскоро ми каза нещо по повод децата: „Наслаждавай се на всеки миг! Всеки миг е единствен и неповторим!“ И е толкова права! Не усетих кога минаха цели два месеца от раждането им, два месеца на безгранична отдаденост и любов.

Сега е моментът да благодаря на двете ни прекрасни баби – Силвето и Нети!!! Без тяхната помощ и подкрепа едва ли щях да съм достатъчно адекватна, за да напиша този текст! Благодаря ви, вие сте майки и баби – мечта, обичам ви!!!

Да похваля и милия ми съпруг – беше ми опора през цялото бременеене, обгрижваше ме и нито веднъж не ми каза, че дъм дебела в прав текст! Правеше ми и комплименти и продължава да го прави, а държа да подчертая- те не са в негов стил!

Надявам се поне малко да ви е усмихнала моята история. Пожелавам ви  много щастие – по две, че даже и по три!

С момичетата ви пращаме поздрави!

Снимки: Приказните снимки

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s